Колко неща могат да се случат за една песен време. Колко неща могат да се случат в един ден. Колко неща може би не трябваше да се случат в един ден.

Това не са въпроси, а мисли. Мисля си също за онова момченце, което видях през прозореца на влака. Баща му го снимаше пред знака на името на едно малко забутано италианско градче. Момченцето изглеждаше толкова щастливо, а аз му се чудех защо. Какво пък толкова му е специалното на това селце, че да се радваш, че си там? Ето, това вече е въпрос.

И сега се замислям, че не е важно дали има смисъл за мен, достатъчно е да е имало смисъл за него.

Замислям се, че и аз съм толкова щастлива колкото момченцето, когато съм с любимите си хора, без значение къде се намирам. Може би и то е било толкова щастливо, поради “простата” причина, че ще прекара време с хората, с които е изпълнено сърцето му.

Сега не мисля, а се чудя – как би реагирало момченцето на моята радост в необичаен за него момент.

Как бих искала то да реагира? Как бих искала да ме опише? А ако беше поет, как бих искала да бъда интерпретирана? Ако беше художник, как бих искала да бъда нарисувана? Как бих искала да бъда изпята, ако беше певец? А ако беше готвач, каква рецепта бих искала да бъда?

Вие какво бихте искали, чудили ли сте се?