Докато се бях излегнала на дивана вкъщи

и си пиех просеко,

ме осени гениалната мисъл,

че колкото и да обичам модерното изкуство,

то реално е

една плюнка,

губеща форма,

на която хората се възхищават,

преди да е изчезнала.